Начало

Добре дошли в Теория на свободата!

PDF Печат Е-мейл
Автор Web Master   
12 юни 2004
Ние много пъти в живота си изпадаме в недоумения. Изпадаме в ситуации, които са в противовес на всичките ни очаквания. Животът ни сервира такива изненади, за които никога не сме се и надявали. Животът ни поставя много пъти на колене, нанася ни удари, изпадаме много пъти в шок.
На всеки човек му се е случвало да изпадне в шок, да изпадне в сривове, да изпадне в страдание и дори нежелание да живее. Тогава на човек му просветва и започва да се замисля за смисъла на живота си, защо се е стигнало до това положение, какво е сгрешил. В този момент човек се пробужда. Това е най-благодатния момент, който за жалост хората не ценят и го смятат за нещо лошо. В този момент човек иска да ръководи живота си. Изправя се сам срещу себе си. И започва да търси изход от положението в което се намира и в което винаги се е намирал, но си е затварял очите за това...
В този миг човек търси нещо, за да му подскаже какво да направи, накъде да тръгне. Но изборът е заличен. А изборът е или да заспиш отново или да продължиш да се будиш. И тъй като изборът е заличен, то на пробудения системата предлага различни възможности за приспиване.
Но в общи линии се предлага медитация, хипноза и наркотици в различен вид, като начин да бъдат приспани отново. А какво е медитацията. Според общоприетото, чрез нея се откъсваш, изпадаш в тишина и спокойствие. Чрез нея се постига отсъствие. А човек който отсъства, може ли да знае какво става с него и около него, може ли да бъде отговорен за живота си. Делата които си въобразява че са негови, действително не са. Те са програмирани да се случват в негово отсъствие. И тъй като самото пробуждане е вече присъствие, то се налага да ръководи собствените си действия. Но от друга страна отсъствието и бездействието е доста примамливо. Не правиш нищо, не си отговорен за нищо. Но все пак ти решаваш и би трябвало да знаеш че имаш избор.

Системата е заличила избора и първото което ти представя е да медитираш, да се хипнотизираш и да се наркотизираш. Можеш да използваш всичко за тези цели, защото чрез повторението на каквото и да е , можеш да изпаднеш в хипноза, тоест в липса. И тогава в твое отсъствие влизат в тебе разни, не знам как да ги нарека и ти оправят проблемите, които са те довели до шок и до събуждане. Но най- добри и забелязващи се примери за системни агенти от този род са учителите и гурутата. От тях има много добри майстори, най- вече в Индия, но вече са плъзнали и по целия свят. Та там тези тренират като верни слуги на системата хиляди години. Проповядва се навсякъде, че не трябва да се мисли, а да се действа, че трябва да се остави човек на течението, че бог ще действа или действа вместо теб.
За нередностите в системата се грижат нейните агенти - програми. Тъй като в случая тя те отчита като заплаха, изпраща агентите да се справят с теб, да елиминират заплахата. Едните те засипват с доводи и аргументи, че не си прав. Другите са от типа носители на вируси. Казват ти нещо безсмислено и ти го приемаш в комплект с това което не се вижда –вируса, и ти става зле, затъмнява ти се съзнанието, блокира ти мисленето.Това се случва навсякъде и всекидневно. Трети те засипват с много информация, и целта на това е да се претовариш и да блокираш. При всички случаи целта е да бъдеш отстранен от себе си, дори и за кратко време. Но и краткото време стига за добра интервенция. После ще спомена и за други програми, поддържащи и грижещи се за системата.
Ако не се излъжеш сам и да се насочиш към заспиване, следва втората стъпка. Започват да се събират хора около теб. Тук вариантите са различни. Тъй като ти е просветнало и ти си въобразяваш че си постигнал нещо велико, започваш да разказваш на хората за това което си видял. Иначе за какво ще се събират хора около теб. Тъй като нямаш още яснота за това накъде се движиш, тъй като си в пълна мъгла, си все още лесна плячка за системата. Но ако продължиш да се замисляш, започваш да виждаш че това, което си видял или постигнал, се случва на всички и няма какво да им дадеш. После разбираш, че те ти крадат времето и ти започваш да се занимаваш с чужди работи. А ти си имаш свои. Тук е момента да споменем за разните реклами на системата – състрадание, взаимопомощ, всеотдайност към обществото – другото име на системата, да не бъдеш егоист – тоест да не мислиш и да не се грижиш за себе си.
Тогава започваш да си цениш времето, защото от този момент то не е неограничено. Във връзка с това започваш да игнорираш тези хора-паразити. Тогава следва третата стъпка...
Последна промяна ( 09 май 2008 )
 
Следваща >